неделя, 1 ноември 2009 г.
Денят на всички светци Божии
Съобщение на светица Вероника Джулиани
Маркос, аз съм ВЕРОНИКА ДЖУЛИАНИ, слугиня на Бога и на Дева Мария.
Моята душа винаги гори с най-чистото и най-силното пламя на любовта към Господа и Неговата Майка, докато все още бях живяла тук на земя. Любовта ми беше така силна, че ме заслужи да получим в тялото си стигмите от страданията на нашия Господ Иисус Христос. По благодат Божия, чрез свръхестественото съединение на душата ми с Неговото Сърце, с Няговата воля и божествено благословение, станах друг Христос, друг Разпънатият Христос. Станах идеално копие на Госпожата на Тъжбите със Сърцето си пробито от стрели на болка. В душата ми пламъкът на чиста и свръхестествена любов, който ме изгори, беше такъв, че не можах да спря да се самопожертвам в този огара на любов всеки момент, без да престанеш да се отдавам на Господа или да се изгарям като восък във вихъра на огън върху олтара на Божествения Отец. Когато душата е пълена, тя е обсебена от такава любов, подобна на тази, която имах аз, и не знае как да живее, освен че се изгаря с желания за повече любов към Господа, а това желание, което я изгори, не ѝ позволява да намери покой в нищо друго освен във възлюбения си. Зато душата, която обича Господа и Неговата Майка от цялото си сърце, не намира покой, облекчение, радост или пълно удовлетворение в нищо друго освен в тях, в друга любов извън техната любов. Така че душата, която е изгорена от пламъците на божествената любов, няма друг покой освен Сърцето на Иисус, но Неговите рани, Няговата възлюблена Воля, но Безгрешното Сърце на Мария и Най-обожаваемото Сърце на свети Йосиф с неговите тъжби.
Душата, която обича такава, не намира мир никъде освен в ръцете, в коленето на своя възлюбен Господ, наш Господ Иисус Христос. Душата го търси, душата го търси и за нея няма работа, която е достатъчно велика, болна или трудна, за да спре в търсенето на своето възлюбено, в търсенето на Господа си, в желанието да Го познае, да Го намерява, да Го обгръща, да се съединява с Него завинаги със връзки от чист огън, огън на чиста любов. И дори ако душата трябва да търси своя Господ до края на света, тя го търси, не си почива, и когато Го намерява тогава душата се радва, душата се радва, душата най-накрая почива в мира на притежанието на Доброто, което толкова търси, на Върховното Добро, към което сърцето ѝ така дълго стреме. За тази причина душата радува когато среща своето възлюбено, и друга любов повече не иска, нито желае извън това. Но то, и във всичко, което прави, отпечатва точно този отличителен печат на тази любов, неизтриваният печат на тази любов, който не се изтрива нито с времето, нито със страдание, нито с мъка, нито дори с адски духове, нито с каквото и да е създание, защото както Апостолът каза: "любовта е силна като смърт. Да, сила ѝ е такава, че когато се отпечатва върху една душа, никога повече не може да бъде спряна, нищо не може да я спре, и във всичко, което прави, тя отпечатва вечна стойност, затоа всичко, което душата, която обича Върховното Добро, който обича Господа с цялото си сърце, во всичко, което прави, вижда, чувства, вкусва печатът, знака на истинската любов. Истинска любов. Любов, която светиите, които Ние, блажените, искахме повече от всички неща, търсят повече от всичко друго, и които се отказват от всичко, за да притежават това. Божествена любов, любов към Бога. Вечна и свръхестественна любов. Много неизмерима. (Бележка: Света Вероника говори като ако мисли на глас или си разговаря) много несравнима, така че нищо, никакъв съкровище, любов или неща в този свет не могат да се сравнят с това, или да надвият стойността му. Любов, която ако душата я притежава има всичко, никога не ѝ липсва нищо. Тя е постигнала успех, достигнала до палмата на триумфа, завоювала короната на върховното щастие, което човекът желае и търси, клеветно, в този свет от мимолетни, илюзорни, лъжливи и остарели неща.
Блажена е душата, която се открива за тази любов, която приема тази любов в себе си и ѝ дава престола на сърцето и живота си, защото в тази душа любовта към Бога ще мине от триумф до триумф, от победа до победа, от дело до дело, от плод до светост и в тази душа любовта към Върховното Добро ще се радва, там ще почива, ще наметне шатъра си и да живее с нея завинаги!
На всичките ви, в този момент аз благославям и казвам: следвайте това училище на светостта на Богородицата. Аз съм последвал пътя към съвършено любовта, до която тя, Свети Йосиф, Господът и ние, Ангелите и Светците, ви са водили тук през всички тези месеци, години! Следвайте всеки ден в презиране на себе си, във възвишена любов към Бога и желание да бъдете повече и повече подредени според Божията воля. Обещавам да отпечатля на сърцата на всички, които ме молят раните на Господ наш Иисус Христос, тоест живата любов за страданията на Господа, искрено състрадание към страданията Му и на Божията Матерь Скорбна, и истинско поклонение пред светите рани на Господ Иисус. И обещавам да водя тези души до съвършено, пламенно и дълбоко обединяване с любов към нашят разпънат Господ.
Благославям ви всички сега тук в тази капела, на това свещено място, което за нас, светците на Небето, е по-скъп и драг от цялата останала земя, и в този момент оставям вам мир".