понеделник, 16 октомври 2017 г.

Писмо от Ен до Небесния Отец.

Днес, на 16 октомври 2017 г., искам да ти напиша, скъпи Небесен Отече, писмо, защото чувствам нуждата да изразя всичко от сърце.

Надевам се да намери началото, защото искам да си разкажа всичките ми грижи. Всичко, което ме притеснява, искам да ти кажа. Зная също така, че Ти си добър слушател. Сърцето ми е толкова тежко и не знам на кого още да му казва всичко това, който би могъл да слуша толкова дълго време.

Ти си най-терпеливият, любящ и нежен баща, какъвто човек само можеше да желае. Обожавам Тебе и дори не можем да Ти кажа колко неизречено Те обожавам. Винаги имах ухо при Теб и никога не спрях да ме обичаш, даже когато не знах какво да правя.

Знаят ли че страдам от тревожност и панически атаки през много дълги години и не знам как да си помогна. Не искам също така да обременява другите с това и да ги изморва. Знай всичките ми желания са били само да помагам.

Тези съобщения, които аз помогнах да разпространя, не помогнаха на други само истината, Твоите истини, но и да ги придружава по пътя им в живота, който е така труден. Чух думи, които дошли от Теб, а не от мен, зная това. Не съм нищо способен да формулирам такива думи и да ги запиша на хартия. Сега минаха повече от 5 седмици, като нямам получило никакви съобщения след светите жертвени литургии.

Светата Жертвена Литургия винаги беше толкова ценна за мен, стана моето еликсир на живота. Храних се с нея. Знай и че мога да молем много четки в ред. Те ми помогнах, защото бях там със всичките си чувства. Сега ги съжалявам. Блажената Майка плаче по мен? Това е истина? Не искам да я огорча, но приемам световната мисия сериозно. Тя е толкова важна за всички ние.

Какво има в хората днес ако не намериш Тебе, скъпи Небесен Отече? Търсят Теб и искат да очакват помощ от свещениците. На жалко, свещениците вече не са в истината днес. Светата Жертвена Литургия, а не трапезното общение, което практикуват, им отнема силата. Искат да променят и не знаят какво е причината, че не могат да го направят. Пътят често е дълъг и труден дори когато се върнат към Троичния Бог, който сам може да помогне. Често не е лесно да намериш правилното място. Пътят често е дълъг и каменист. Има много хора и също така свещеници, които ходят по грешен и заблудителен път и не знаят какво да правят.

Трябва ли да започна от себе си, може би както е могло да започне? На жалко не знам за своя вътрешен живот. Тогава вероятно ще можа по-добре да ми помогна. Имам така голяма желание за сигурност. В Тебе трябва да намери тази сигурност. Ти си присъствайки везде, само аз не виждаш Теб. Но зная, че никога не оставиш никого сам, който те повика в нужда. Съм в нужда, скъпи и нежен баще, и искам повече от всичко да почувствува близостта Ти. Къде можете да бъде намери? Кажи ми. Чекна за Твоя ответ.

Еднократно, в моята голяма скръб, видях те на небето и това беше нещо чудесно, което все още днес не можа да повярвам. То ми помогна и вече нямах да съм самотен. Но днес не могу да намеря нишката към тебе? Къде си ти, моята любов, моето сладко? Никой не може да надмине твоята любов, защото никой не има такава неповторима любов, която да раздава. Дай ми малко от тази любов, която нямам чувство. Но в срцето си зная, че всичко идва от тебе. Нищо не е случайно, всичко идва от тебя, всичко, само доброто. Ще те обичам, моята сила. Само когато съм силна, то може да дойде само от тебе.

Аз съм слабо и грешно създание Но ти знаеш, че не искам да нараня никого. Не искам да нараняни пастор Лодзиг също така, който ми създава толкова проблеми. Той винаги иска да е там и все още е тъй безпомощен. Това ме боля. Ти си поставил една Моника до моята страна и тя е там. Тя прави всяко работно място, независимо колко трудно е за нея, и все пак има боли и проблеми самата си. Не искам да обременява никого и все пак го правя. Винаги трябва да разказвам за моите пристъпи на паника какво е лошото, защото не можа да се справя с тях. Бих много обичала това. Страхът идва отвътре и не зная как да се справим с него. Не могу да бъда самотна. Намирам това стресово за мен и също така за другите. Ти си опитвал толкова твърдо със мене. Това не може всичко да е напразно.

Трябва ли да се призная? Чувствам себе си като имам само грехове, и все пак не можа да променя ако не зная какво мога да донеса радост с и не могу да донесам радост на себе си. Гледам навън и всичко е тъжно и сумрачно, въпреки факта че есента има толкова красиви страни, само прекрасно оцветените листа и сега пост-летните дни пълни със слънце. Не виждам ли всичките тия неща които ми подготвяш, скъпи баще? Стах ли слеп за твоите красоти? Това не може да бъде. - Винаги съм могла да наслаждавам това.

Скъпка Катарина, ако знаеше какво желание имам към тебе, защото в крайна сметка сме били заедно 30 години и споделяхме радост и скръб. Това беше дълго време. Ли е всичко това сега прекъснато? Трябва ли да не бъде повече нищо от това? Просто не зная какво да правя с него? Бих много обичала да знам причината, за да можа да ми помогне. Винаги сме могли да разменяме всичко едно с друго. Беше чудно време. Трябвало ни да преживеем много трудни неща заедно и успяхме да го направим със съединена сила. Както-то се прочистихме пак.

Сега гледам на нашия скъп свещеник Лодзиг. Колко ми е приятен той. Не искам да го нараня и все пак бях често нетерпелив с него. Извинявам се за това. Моля, прости ме и моята нетерпение. Тоже винаги исках да бъда до твоя страна и да ти помогна. Това е вярно желанието ми за тебе. Знаеш ли че обичам и съжалявам когато не си там? Те са пръстите, които сочат към небето, това е, човек на Бога който е твърде свързан с небето и особено със Небесния Отец чрез много молитви. Бих искала да продължавам да ти разказвам всичко и би трябвало да си очень рад за напредъка ако имаше радост която остава. Мога да си представя твоята радост, вече съм я преживявала. В 13-те години на живеене заедно във вяра споделихме много едно с друго. Сега сме забравили всичко за това. Не може да свърши след всичките тия неща.

Искам да направя най-голямото усилие и помощ. Винаги ми създава нови проблеми. Не зная откъде идват те. Ако само можа да си помогна чрез вярата. Стах твърде слаба и тази слабост ме убива.

Само Небесният Отец сам знае за бедата на хората и може също така да я облекчи. "Зная за най-малкото движение в твоето сърце, Мое дете. Иди при мен, всички ви, които сте трудни и тежки, аз ще ви освежа.

Потребата не намалява, макар че прав най-голямото усилие да напиша всичко от сърце.

Имам толкова много скъпи хора около мен, които стоят до моята страна. Станах ли сега неблагодарен? Не искам да бъда, но поглеждам благодарно назад към многогодишните години. Всичко е дар от небето. Ако само знаях къде да започна? Трябва да има нящо, което ме обърква? Къде правя грешката, която мога да поправя? Къде са моите неуверености? Сами ли ги намирам в миналото или в настоящето? Не зная за себе си.

Ако продължа с писането, може би ще ми дойде на ум. Тези са също размислителни импулси, които идват от моето сърце, защото Исус Христос обитава в моето сърце, когото приемам всеки ден със тяло и душа и божественост и човечност. Сигурно това не може да остане безразлично? Къде си ти, най-скъпото съкровище на моето сърце? Нищо не може да надвиши те в живота ми. Моят живот принадлежи само на тебе.

Скъпи пастор Лодзиг, можете ли сега да ме помогнете да намеря пътя си към себе си? Чекна за отговор, защото животът трябва да продължи, той не може да стои на място. Толкова съм безпокоен и нищо не може да ми върне обичайното спокойствие. Кой в действителност може сега да ме помогне.

Знаяш ли, най-скъпи Исусе, че имам нужда от твоята помощ и сигурно я искам.

Като си чул, баща Лодзиг казва, че трябва да прекарам половин час пред табернакълът в домашната църква. Не искам да бъда сам. Толкова бих желаел да намерим покой. Това е най-голямото ми желание винаги.

За съжаление тези думи върху хартията не ми дали мирът, който исках. Но сега следвам съвета на пастор Лодзиг и надеждам, че той няма да ме подведе. Тогава ставам още по-отчаян. Не искам това, защото трябва да ми помогне. Нищо не може да отиде грешно там, защото Исус е с мен в табернакълът.

Добре, най-скъпи Исусе, бях при теб пред табернакълът. Това е твоят дом, където чакаш ние. Но обичам и тебе. Не мога да си представя как бих могъл да живея без тебя.

Дал съм себе си, както винаги, със своите грижи. Може би искам твърде много от себе си, за да пусна всичко наведнъж. Всичка тревога трябва веднага да свърши. Но те не са така. Трябва ли да бъда напълно разочарован? Само аз не можа да ти намеря? Но казваш, който ме търси, той ще ме намери също. Търся тебе и не мога да те намеря. Къде си Ти, най-скъп Исусе? Искаш ли да влязаш в моето сърце? Чекна със страст за твоята помощ. Кой може в действителност да ме помогне? Само ти, най-скъпи Исусе, можеш да стоиш до мене. Искам да бъда твой. Никой не трябва да завладее моето сърце освен тебе сам. Твоя ще бъдем, в живота и също в смъртта.

Мой най-скъпи Иисусе, помогни ми да изляза от тази депресия. Искам да разбера и бъда с Тебе. Какво прекрасно е лицето Твое. Какво прекрасни са чертите на лицато Ти. Представям си всичко така, защото искам да бъда с Тебе и желанието ми към Тебе расте от ден на ден.

Как бих обичал да получавам пак съобщенията Твои и хората ги чакат. Не виждаш ли, мой Спасител? И най-скъпата ни Небесна Майка обожава децата си на Мария и иска да води всичките им пред Теб. Тя ги представя пред престола Ти и предлага страданията им. Тогда не можеш ли да се отказваш? Колко тревоги имат хората днес и как са презрително гледане, когато обичат Тебе и говорят за истината католическа вяра. Тяхното желание е да излязат сърцата си и никой не ги слуша.

Не, те са презирани и само искат всички хора да Те намерят и живеят в мир с Тебе. Това е най-горящото желание на всеки човек - да живее в мир.

Какво добро е да обявяваш любовта си към хората. Тяхното удоволствие е, когато имат хора, които верят и могат да споделят вярата им с тях.

Искам да предада тази любов на хората, защото се чувстват оставени сами със своите тревоги. Даването на истината любов е голям добър жест, който хората очакват с желание.

Как бих обичал да помагам на всички хора в тази сегашна обърканост. Те не знаят едното и търсят в другите религии. Конечно, няма да Те намерят там. Но те са толкова плашещи се, че често не знаят към кого да се обратят. Любовта Ти, клеветно, не им е предадена и това би било тяхната истинска помощ.

Моля, мой скъпи Спасител, бъди с хората, които Те търсят. Липсват ти в всяка ситуация. Им липсва любовта, която само Ти, моя любов, можеш да им дадеш.

Обожавам Те и не искам да се отвърна от Тебе, защото зная, че не си ме забравил, но любовта Твоя никога не свършва.

Иисусе, когато съм с Тебе, всичко трябва да е просто. Ти правиш всичко да се случи, дори ако хората мислят, че са направили всичко самите си. Ти предизвикваш всичко в тях. Ние не сме творците, Ти си Господ над живота и смъртта.

Дай Бог хората да изживеят, че истината любов може да се намери само с Тебе. Любов без край, това е волята Твоя.

Всичкото, целият вселенски ред е твой. Всички неща бяху чудно упорядочени и нищо не беше в разстройство. Хората са злоупотребили с чудесното Твое света и довели до обърканост. Природата и също животните, всичко беше в чуден ред при твоето сътворение.

Дай Бог хората да слушат повече думите на Библията. Тогава могат много да се разгърнат в живота си. Защото когато не обръщат внимание върху тези думи, те правят животът си труден без да осъзнават това. Заповедите са отлегчание за всеки живот. Когато хората прекршат заповедите, грешат повече или по-малко.

Но клеветно хората мислят, че живота е по-подносим и лесен, ако можеш да се наслаждаваш на света. Обратното е вярно. Когато си насладил животът до крайност, тогава става по-лесно за момента. Само след това всичко става по-трудно. Хората не искат да бъдат истини.

Затоа и Тайнството на Покаяние е също важно тайнство, за да се върнеш към нормалност и да си обещаеш в бъдеще да не грешиш повече. Първо трябва да има осъзнаване.

Нашият най-драги Исус знаеше, че като слаби хора ни е необходимо това тайнство, за да се измием от вината. Само в отелотворяваща благодат сме чисти и вземаме решението да уважаваме любовта на Христа в бъдеще и не да го оскърбяваме повече.

Но тъй като сме слаби хора, винаги ще се случва да ни е необходимо изповедване. Може също да се каже, че Исус Христос иска да обедини отново себе си с хората след всяка изповед. Вижда, че хората са щастливи само когато решават не да грешат. Нещастни сме със своите грехове и често не осъзнаваме това. Но любовта на Христа прави човека чист отново след изповед. Чувства се новообединен с любовта на Бога.