Мир да бъде с вас!
Драгоз мои деца, идвам от небето, носещ мирът на вашите живота и мирът на цялото човечество в ръцете си.
Тук е Божият ми Син Исус. Той е Принцът на Мира. Любовта му е много голяма, мои деца. Позволете на сина ми да излекува сърцата и душите ви със своята любов. Моите малки деца, моля вас: обичате ли синът ми? Обичате ли го дълбоко? Не грешете повече. Не му причинявайте повече болка. Обожавайте се взаимно и разпространете вашата любов сред братята си.
Желая да взема сърцата ви в ръцете си, за да ги поставям във сръцето на Божият ми Син. Молете се, молете розенца за света и за мирът. Предлагайте молитвите си на Всемогъщия, молейки го за мир за вас и за цялото човечество.
Имай вярване. Имай вярване. Имай вярване. Който вярва може да извърши големи неща в името на Бога, точно както апостолите на сина ми направиха.
Аз, вашата майка, във името на сина ми ви пращам да носите неговата любов до семействата си и до всички места, които нуждаят от благодатта и светлината му. Смелост. Съдействувайте за чудесата и благодатите на Бога на всеки, който има нужда от неговото обожаване. Аз съм с вас и
Благославя ви: във името на Отца, Сина и Святого Духа. Амин!
Преди да си тръгва, Нашата Госпожа казва нещо много важно:
Който обича вече преживява Рай в този свят, защото на небесата се живее само с любов. Който не обича никога няма да бъде щастлив!
Кучето играе в градината. Това е моето любимо куче. Аз обичам да го гледам, когато се забавлява на слънце.
Това разкрива автентичното и оригиналното лице на заповедта за любовта и съвършенството, към което е направено: това е възможност отворена за човека изключително от благодатта, от дарът на Бога, от неговата любов. От друга страна, точно осъзнаването, че сме получили дара, че притежаваме в Исус Христос любовта на Бога, генерира и поддържа отговорната реакция за пълна любов към Бога и между братята и сестрите, както апостол Йоан насърчава непрекъснато в първото си Послание: "Драгоз мои, обичайме се взаимно, защото любовта е от Бога и всеки, който обича, е роден от Бога и го знае. Който не обича, не познава Бога, защото Бог е любов (...) Драгоз мои, ако ние така сме обожавани от Бога, тогава трябва да се обичаме взаимно (...) Обичаме Го, защото Той първо ни обичал" (1Йн 4:7-
8.11.19).
Тази неделима връзка между Божията благодат и човешката свобода, между дар и дълг е изразена с прости и дълбоки думи от свети Августин, когато моли: "Да quod iubes et iube quod vis" (дай какво заповядваш и заповядай каквото искаш).
Дарът не намалява, а усилва моралното изискване на любовта: "Тойто заповед е тази, да вярваме във името на Сина му Исус Христос и да се обичаме един друг, както ние заповядал" (1 Йн 3:23). Можеш да "пребиваваш" в любовта само при условието, че пазиш заповедите, каквото казва Иисус: "Ако пазите моите заповеди, ще пребивавате в моята любов, както и аз съм пазел заповедите на баща си и пребивавам в неговата любов" (Йн 15:10). (Енциклики на Йоан Павел II, Veritatis Splendor, 24, с.771-772 - Св. Павле: Paulus, 1997)